Предприемаческия потенциал на креативните индустрии

В глобалната икономика традиционните производствени процеси и вериги за създаване на стойност се повлияват силно от културните и творческите индустрии. Бизнесът непрекъснато търси креативен капацитет за обновяване на продукти и услуги за удовлетворяване на крайните потребители. За да „скочат“ в нови области за създаване на богатство предприемачите ангажират творчеството на работната сила.

Днес създаването на качествено съдържание, способността да се измислят, създават и да се правят нововъведения и по-специално технологични и продуктови иновации, разказване, използване на въображението, събуждане на емоции стават най-ценната „суровина“ на пазара.

В тази статия ще опитаме да определим в широки граници обхвата на културните и креативни индустрии (така наречените CCI’s), участниците в творческата икономиката, основните моменти в закрилата на интелектуалната собственост в сферата, така и инструментите, с които бизнесът разполага за защита, експлоатация и надграждане на икономическия потенциал на творческите резултати.

„Икономиката на преживяванията“ разчита на приноса на творческите импулси. Засилва се взаимосвързаността между креативните индустрии и останалите отрасли на икономиката. Творческите индустрии допринасят за развитието на технологичния процес и за създаването на нови продукти и услуги в останалите индустрии със стратегическо въздействие върху потребителите. Техният обхват при непрекъснато разширяване включва:

  • Издателска индустрия – книгоиздаване, периодични издания (вестници, списания) и полиграфия;
  • Софтуерна индустрия, включително бази данни и компютърни игри;
  • Музикална индустрия – произведения с и без текст, звукозаписна индустрия;
  • Визуални изкуства – живопис, графика, скулптура, приложни и експериментални изкуства и галерии;
  • Сценични изкуства – драматични, музикално-драматични и пантомимични, хореографски – театър, опера, балет, танцово и цирково изкуство, шоу и други развлекателни дейности, както и творчески дейности по създаване на декори, костюми и др.;
  • Медийна индустрия – електронни медии като радио, телевизия, интернет и др.;
  • Филмова индустрия – производство на филми и други аудиовизуални произведения и продуцентска дейност;
  • Фотографска индустрия – художествена, рекламна и информационна фотография;
  • Рекламна индустрия;
  • Архитектура, включително дейности по вътрешно обзавеждане и ландшафт дизайн;
  • Дизайн – индустриален, мебелен, моден, графичен, медиен, уеб-дизайн и др.;
  • Културно наследство – материално културно наследство; нематериално културно наследство включително фолклор и народни художествени занаяти и свързаните с тях традиционни знания;
  • Индустрия на фестивали и културни събития.

 

В условията на глобална конкуренция на идеи, в разнообразния спектър от предприемачи се включват огромен брой микропредприятия, малки и средни предприятия, както и работещи на свободна практика, които съществуват заедно с хоризонтално или вертикално интегрираните дружества.
Важна част от тяхната бизнес стратегия за комерсиализиране на творческите резултати в условията на дигитална и глобална свързаност заема ефективното управление на интелектуалната собственост. Това е така, защото обектите на интелектуална собственост запазват и повишават своя икономически потенциал, доколкото техните създатели и притежатели могат да защитават правата си върху тях.

В зависимост от вида на творческия резултат те могат да бъдат защитавани като обекти на индустриална собственост и/или чрез системата за защита на авторското право и сродните му права. Така също възможно е повишаването на икономическата полезност на информацията чрез първоначално запазване на нейната поверителност и последващо използване на конкурентното й предимство като ноу-хау или търговска тайна.
За ефективно управление на креативния потенциал, на предприемачите и техните мениджъри се препоръчва непрекъснато да инспектират правата върху интелектуалната собственост в хода на бизнес процесите, като управляват информацията най-малко относно:

  • Идентифицирани ли са създателите на оригинални (индивидуални или колективни) творчески резултати
  • Какви обекти на интелектуална собственост създават трудовите резултати;
  • За кои лица (работодатели, възложители, служители, изпълнители по договори, осигуряващите финансиране и др.) и какви права върху интелектуална собственост се пораждат;
  • Какви инструменти са приложени за закрила и предварителна оценка за тяхната ефективност в зависимост от формата на изразяване на творческия резултат;
  • Създаден ли е план за управление на правата върху интелектуалната собственост, включително за тяхното отстъпване за ползване на трети лица и получаване на възнаграждения;
  • Какви мерки следва да се предприемат в случай, че правата върху интелектуална собственост биват нарушени, за да се защити тяхната реална икономическа полезност.

 

В икономиката на знанието способността да се измислят, създават и правят нововъведения повишава ценността на конкурентното творчество. Във всеки креативен бизнес от една страна стои предизвикателството за запазване интелектуалния капацитет на работната сила под формата на икономически актив. От друга страна трябва да се изграждат механизми за взаимоотношения със служители, клиенти, партньори и с всички потребители на глобалния пазар с цел ефективна закрила на творческите резултати на компанията за постигане на тяхната висока комерсиализация. С други думи, необходима е няколкостепенна защита, насочена както навътре, така и навън.

Веднъж създадена инфраструктурата за управление на интелектуалната собственост на бизнес субектите може да бъде надграждана за непрекъснато генериране на икономически ползи чрез добавяне на нова „суровина“, като например:

  • При изграждане на имидж и репутация с обекти на индустриална собственост могат да се акумулират креативни техники и уникални асоциации, заложени в марковото име и логото на компанията.
  • Акцентът върху особеностите на формата, рисунките, орнаментите, съчетанието на цветове, което може да се дефинира един продукт като дизайн, също е добър пример за творчески процес, който създава фокусирани върху потребителя иновации.
  • Системата на авторското право и сродните права дава възможност за повишаване на икономическата полезност на всички активите на компанията от базите данни до рекламните продукти.
  • Адекватното управление на цифровото съдържание (блогове, статии, онлайн издания, интернет сайтове, мултимедийни продукти и др.) е предпоставка за тяхното комерсиализиране. Създаването и управлението на съдържание е необходимо да се приспособява към непрекъснатите технологични развития и цифровите платформи с трансгранична достъпност.
  • Самите бизнес стратегии и „рецепти за постигане на успех“, практическия опит на кадрите в резултат на обучение също могат да повишат своята фирмена полезност чрез проектиране върху тях на способите за защита и търгуване с ноу-хау или търговска тайна.

 

Примерите как креативността добавя стойност в бизнес контекста са многобройни. Приобщаването на творческите резултати към системата за закрила на интелектуалната собственост ги превръща в ценни бизнес активи, които предприемачите могат да дистрибутират на целия свят с пазарните възможности на информационните и комуникационните технологии.

В ерата на дигиталната трансформация и глобалния пазар на конкуриращи се идеи именно доброто познаване на системата на интелектуалната собственост и умението за добро управление на правата върху творческите резултати са катализатор за генериране на богатство и световен успех.

Правно известие: Тази статия е с обща информационна цел. Съдържанието й не може да замести професионалната консултация с юрист, който да приложи специфични правни познания в зависимост от особеностите на конкретния случай.

Допълнителни ресурси:
Национална стратегия за развитие на творческите индустрии в България, https://bsc.smebg.net/redi/resources/National.pdf, 31.08.2018 г.
Европейската комисия в подкрепа на културните и креативни индустрии, https://ec.europa.eu/culture/policy/cultural-creative-industries_en